Homo Deus
Изложба на Марта Джурина, Пиа фом Енде и Денис Рудолф
Гьоте-институт България в сътрудничество с галерия Scope BLN, Берлин представят:
HOMO DEUS
Марта Джурина, Пиа фом Енде и Денис Рудолф
Куратор: Борис Костадинов
12 април – 12 май 2024
Гьоте-институт България
Разговор с артистите: петък, 12 април от 18:00 часа.
Откриване: петък, 12 април от 19:00 часа.
„Нашите новооткрити способности може скоро да ни принудят да предефинираме какво означава да си човек“
(Харари, "Homo Deus")
Концептуалната основа на HOMO DEUS е инспирирана от темите за технологичния триумф и етичните дилеми, разглеждани в книгата „Homo Deus“ от Ювал Ноа Харари. Една книга, която извиква размисли за бъдещето на човечеството, бързо еволюиращо от Хомо Сапиенс към Хомо Деус – или богоподобни общества, способни да манипулират биологията и смъртността/безсмъртието си. Симбиозата между изкуствения интелект, биотехнологиите и анализите на данни, биха дали възможност на човека да надхвърли ограниченията на своята собствена биология и по този начин ефективно да размие границите между човешкото и божественото.
Каква е природата на прогреса и ролята на човечеството в оформянето на неговата собствена, нова съдба?
Изложбата HOMO DEUS задава въпроси за същността на съществуването и търсенето на смисли в един свят, управляван от алгоритми и изкуствен интелект. Проектът коментира императивите за навигацията в съвременната етика на технологиите и еволюцията в контекста на понятията за стойност, достойнство или морал – като напомняне за етичните категории и екзистенциалните дилеми, които съпътстват стремежа ни към технологично богоподобие.
„Изкуствените богове“ Europa и Hermes на Денис Рудолф се превръщат в мощна метафора на комплекса от взаимовръзки: история/изкуство/митология/религия/общество/технологии. Неговата живопис се разгръща чрез специално приложение, което посетителите могат да изтеглят и използват, за да наблюдават какво ще се случи около тях. Абстрактните картини се превръщат в нещо съвсем не-абстрактно, когато то е видяно през дисплея на смартфоните ни, за да попаднем в дигиталната им битност. Картината вече не е изолирана и просто закачена на стената, а се слива с мащабен виртуален свят. На свой ред виртуалната реалност вече не е свободно плаваща илюзия, а търси основите си в материалността на маслената живопис. Акцията на възприемането се основава на демократичния принцип на доброволното включване на зрителите. Чрез технологията, те могат да наблюдават и активно да взаимодействат с динамичната среда на фантастичната добавена реалност, откривайки нов свят на дигитални богове – обитаващи утопични или апокалиптични вселени.
Докосването на човешкото с технологичното (в буквален и преносен смисъл) характеризира работата на Марта Джурина. Touch Stream е специално създадено приложение, което е инспирирано от технологията на смартфоните, като недостатъчно неизползвано естетическо пространство. Произведението се основава на интерактивния потенциал за визуализация, породена от човешкия допир с екрана. В шест „хореографии“ зрителите биват „водени“ от техните докосвания, които създават изображенията. Тези жестове придобиват значения и смисли, отвъд чисто функционалния контекст на ежедневната ни употреба на смартфони, таблети или други устройства със сензорен екран. Човешкото, физическото докосване на зрителите с технологията, създава техни „портрети“ - колкото абстрактни, толкова и индивидуални. Сетивните способности на нашите пръсти ни служат за ориентация – както в аналоговия, така и в дигиталния свят. В тази връзка са представени и обекти, в които дигиталният първообраз намира своето физическо превъплъщение.
I am a Survivor от Пиа фом Енде е вдъхновена от интернет феномена Pepe и показва човекоподобна жаба в различни емоционални състояния. Произведението се занимава с моделите на самотата, агресията, омразата и радостта и критично коментира „пандемичността“ на някои интернет феномени и крехките граници между онлайн и офлайн световете. Друга работа - Become God представлява интерактивно VR изживяване, чрез което зрителят се изправя пред предизвикателствата на божествеността, безсмъртието и всемогъществото. AR компонент улавя ключовия момент, когато вие постигате божественост и бурно ви аплодира. Показани са и рисунки - част от поредицата fakemehard, базирана на размисли за „ерата на пост-истината“. Тези произведения съчетават символи на добре познати конспиративни идеологически групи, елементи от поп културата или литературата и правят различни културно-исторически препратки.
ПОВЕЧЕ ЗА АРТИСТИТЕ
ДЕНИС РУДОЛФ е роден през 1979 г. в Берлин, където живее и работи. През 1998 г. изучава китайски език в Института за езици и култура в Пекин, Китай. През 2000 г. започва да изучава изкуство в известната Художествена академия „Иля Репин“ в Санкт Петербург, Русия. Между 2000-2004 г. учи в Universität der Künste, Берлин, в класа на Волфганг Петрик. От 2012 г. до 2018 г. живее и работи в Лос Анджелис и Калифорния Сити, където работи по художествения проект Das Portal. Той е основател на проектното пространство STATE OF THE ART в Берлин, което ръководи от 2014 до 2021 г. Работите му са излагани в международни изложби – Karachi Biennale 22; Biennale for Young Art, Москва; Spiegelarche, Roldesleben; KW, Institute for Contemporary Art Berlin; Kunsthalle Andratx, Mallorca; CAC Brétigny; DAZ, Berlin; Museum Ratingen; Museum der Arbeit, Hamburg; DTLA Los Angeles и други.
ПИА ФОМ ЕНДЕ (*1990) учи живопис в Университета за изкуство и дизайн „Бург Гибихенщайн“ в Хале (Германия) и в Художествената академия „Вайсензее“ в Берлин до 2021 г. През 2021 г. завършва обучението си в майсторски клас при проф. д-р Тило Баумгартел. Пиа вом Енде е представяла свои творби в редица изложби в Берлин, Виена, Кейптаун, Хале (Заале) и Лайпциг. Едновременно с изложбата „Homo Deus“, в Kunstverein Wolfenbüttel в Германия ще има самостоятелна изложба, озаглавена Ticket To Heaven, включваща и допълнителни VR работи.
МАРТА ДЖУРИНА (*1991 в София) учи в Берлинския университет по изкуствата и в Училището по изкуствата в Глазгоу. Нейни творби са показвани в многобройни изложби, сред които наскоро в Berlinische Galerie, в Софийския арсенал - Музей за съвременно изкуство, във FeldbuschWiesnerRudolph в Берлин, в 3:e Våningen в Гьотеборг, в Mark Müller в Цюрих и в CAN - Center d'art Neuchâtel (CH). Наред с други неща, получава и наградата за съвременно изкуство БАЗА (2021 г.), както и стипендията Eberhard Roters от фондация Preußische Seehandlung (2020 г.). През 2022 г. тя е AArtist in residence за три месеца на покрива на Федерално министерство на Външните работи на Германия в Берлин и е част от Goldrausch Künstlerinnenprojekt.
БОРИС КОСТАДИНОВ е куратор и критик базиран в Берлин. Той е артистичен директор на Scope BLN, Берлин. Проектите на му изследват взаимодействието на изкуството с политическите и геополитическите реалности, икономиката, социалните процеси и теории. Втората насока в работата му е изкуството и технологиите, като подобни проекти се определят от артистични практики, които модерират връзките между елитната наука, бъдещите прогнози и социалното съзнание. Курирал е проекти за: Ortstermin, Берлин; DNA Gallery, Берлин; The European biennial of contemporary art Manifesta 11, Цюрих; Radiator Gallery, Ню Йорк; Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; IG Bildende Kunst, Виена; viennacontemporary International Art Fair, Виена; Parallel Art Fair, Виена; Ernst Hilger Gallery, Виена; Forum Stadtpark, Грац; Национална Галерия, София; FLUCA – Austrian Cultural Pavilion – Пловдив 2019 Европейска Столица на Културата; Софийска Градска Галерия. Бил е член на борда на the Visible Award 2015 – Tate Liverpool. Член е на Kunstverein Tiergarten, Берлин и Independent Curators International, Ню Йорк.