Фестивалът за нова драматургия NEW STAGES SOUTHEAST 2023
Политическото премълчаване и драматургичното изговаряне

Om Деница Езекиева

Както при всяка театрална ситуация, така и при тазгодишното издание на фестивала за нова драматургия New Stages Southeast 2023 се съдържаше един актуален парадокс. Тук той се състоеше в изходния въпрос  има ли политически театър у нас и ако отсъства, то какво съществува на негово място. Вдълбочавайки се във въпроса, се питам дали всъщност политическото не присъства на сцената с маската на личното преживяване на историята и дали това не е единственият останал способ за разбиране на политическия дискурс днес – като изява на индивидуалната драма, като лична загуба, страдание, страх – все инструменти на драматургията. Очевидно все повече инструмент и на „драматурзите” на голямата политика. Една важна среща и няколко лични истории, разказани в нея, отключиха уводните размисли по темата.

„Не говоря с баща си от известно време”, каза Иван Вирипаев на камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов”. (Роденият в Русия театрален автор, който от години живее в Полша, беше специален гост на фестивала. – Бел. ред.)  Не просто споделяне, а метафора за състоянието на връзките между драмата и политиката – не говорим с него, имаме различни убеждения,  но едни и същи гени.  И така, без излишна сложност в говоренето, без манифест Иван Вирипаев изговори проблема и излезе от сцената, последван от назначената му охрана, приобщавайки публиката и театъра не само към политиката, но и към истинската, непреодолимата война.

Всъщност връзката между политиката и драмата бе основната тема на международния фестивал, иницииран от Гьоте-институт България в рамките на регионалния им проект с фокус върху съвременната драматургия New Stages Southeast. Фестивалът се проведе за трета поредна година между 12 и 18 юни, като традиционно в него бяха включени сценични прочити на нови европейски пиеси, дискусии и пърформанси, посветени на водещата тема.  За него може да се говори по различни начини – през курирането на програмата, събрала в себе си участници не само от театралната, но и от политическата, медийната и академичната сфера; може да се говори през избора на авторите на текстове и тяхната интерпретация и т.н. Но при всички случаи чувството за фрагментираност ще остане не поради липса на център на темата и участниците в нея, а поради едно поразяващо чувство на загуба на общото като цяло. И може ли да е друго сред ситуация на война, политически катаклизми, тригодишен период на социална изолация и гаснещ интерес към произведеното от театралната мрежа у нас? Единственият разумен ход е да скрепим саморазпадналите се части на това общо. И да се огледаме – вероятно в тази културна археология бихме могли да открием не само нови понятия за пърформанса и драмата, а и за традиционни политически термини като битие, класа, идеология, популизъм.

А каква бе важната рефлексия за новите драматургични езици в контекста на фестивала? Той предложи излизане от рамките на традиционното културно събитие в полето на реалното, проблематичното, за да се артикулира политическото като множество възгледи за настоящето. Този своеобразен разрез през широката призма на думата политика позволи да се „прогледне” както във видими полета за драмата, така и за невидими. Сред „невидимите” полета на интерес бяха разговорите и дискусиите около това дали и колко е важна за обществото ситуацията около и на сцената, за артикулирането на теми „от телевизора и медиите” и как се  съпреживява ежедневно политическата драма от новините.

Ключов акцент от фестивала New Stages Southeast бе диалогът. Организираните дискусии рамкираха водещата тема „Драма и политика“ с разнородни възгледи за политическото в репертоара на българските театри и театралните похвати в политическия живот.

Какви реално са връзките между драмата и политиката се дискутираха и в „Драматургия на протеста“ – разговор, който отбеляза 10 години от протестите пред Парламента и Министерски съвет от 2013 година. Благодарение на разнородната палитра от  участниците в дискусиите за репертоара на театрите,  драматургията на изборите и политическите игри, сред които бяха анализаторите Явор Сидеров, Мария Спирова и Жана Попова заедно с театралите Явор Гърдев, Петър Денчев и Николай Йорданов, се достигна до изговарянето на проблеми както в политиката, така и в сценичния живот. Накратко, това са безпринципният репертоарен популизъм, превръщането на сцените, но и на политиките в областта на културата в казионни и подчинени на властта – без стратегия за творческо мислене, без хоризонт за припознаване на нов сценичен език.

Съпреживяването

„Какво е мястото на театъра в ситуация на война?” бе един от въпросите към Иван Вирипаев на срещата-разговор с него на 18 юни в Народния театър. Усещаше се отчетлив привкус на еуфория сред публиката – намираме се сред толкова неясен обект на желанието; част сме, макар и периферна, от истинска война, участници сме в колективен акт на съпреживяване на ужас, страх, гняв и надежда, че ще дойде друго. А какво е мястото на театъра сред тази колективна еуфория?

В опит да се отговори на въпроса, но и да е верен на темата си, New Stages Southeast представи съвременни драматургични творби от Украйна, Русия и Румъния под формата на традиционните пърформанс четения на платформата ПроТекст (организирани от ОСИК „36 маймуни“ – бел. ред.). Както всяка година, така и настоящото дванайсетото издание на ПроТекст бе част от фестивала. Форматът представи селекцията на българския комитет на международната мрежа за съвременна драматургия и превод EURODRAM за 2023 година. В нея попаднаха три източноевропейски пиеси – „Коте за спомен от мрака” на Неда Наждана от Украйна, „Слънчева линия” на Иван Вирипаев и „Крокодил” на Елизе Вилк от Румъния. В някакъв смисъл ПроТекст от самото си начало се старае да положи в полето на актуалните публични теми селекция от съвременни пиеси, да желае от тях роля на отразяващ, но и коментиращ агент не само на политическото, но и на социалното преживяване. И за настоящото издание, както на фестивала за нова драматургия на Гьоте-институт, така и на ПроТекст, част от мрежата на EURODRAM, фокусът Драма и политика се отразяваше по свой, специфичен начин в селекцията от нови пиеси. „Те са свободолюбиви”, казва към въображаемо лице жената в пиесата „Коте за спомен от мрака” на Неда Неждана. Писана след окупацията на Крим през 2015 година, монодрамата е компилация на различни действителни истории, събития и факти, като в основата си е разказ на бежанка от Донбас, доброволка по време на окупацията. Тя оцелява и избягва, но губи дома си, работата, града, приятелите. Единственото, което ѝ остава, са три осиротели котета – бяло, сиво и черно.  По подобие на различните документални откъси, събрани от Неждана, но поставени под общия знаменател на военния ужас, котета търсят нов дом и някой добър и обичащ ги стопанин. „Коте за спомен от мрака”, поставена от Боян Крачолов в изпълнение на актрисата Галя Костадинова, е суров прочит на още по-суров текст. Представен в „Топлоцентрала“ на 13 юни, той постави началото на дванайсетото издание на ПроТекст и положи ключовия въпрос, витаещ около целия фестивал – как и дали можем да приобщим към нашата сцена актуалните военни събития и всичките политически игри около тях.  Нито в прочита, нито в самия текст имаше нюанси и възможни преходи към ирония и отчуждение. В монотонен стил актрисата ни доближаваше до чувствата на разказващата преживяванията си жена на 40, загубила не само принадлежността си към мястото и хората, но и своите емоции. Защото войната оголва от ежедневност и най-непосредствените реакции и остават само страхът и инстинктът за оцеляване. Въпреки че е писан непосредствено след кримската окупация, текстът на Неждана е красноречив за актуалния военен конфликт на територията на Украйна. Самата авторка е родена в Краматорск, Донецка област. Днес тя работи като драматург, културолог, критик и преводач. Текстовете ѝ за театър са над двадесет и пет, като три от тях са включени в каталозите за най-добра пиеса в Европа – съответно през 2004 г., 2008 г. и 2012 г. (The European Theatre Today: Plays).

Тук е и мястото да се спомене румънската авторка Елизе Вилк и нейната пиеса „Крокодил” . Вилк е носителка на наградата за източноевропейска драматургия „АВРОРА“ в Полша, както и наградата за съвременна драматургия от „Театъра на драматурзите“ в Румъния. Нейни текстове се поставят из различни европейски страни, а представената от ПроТекст пиеса излезе у нас в общия сборник с пиеси на Вилк, преведени от Лора Ненковска. „Крокодил” допринесе да се мисли през сценичната реализация за пораждането на гласове на страх и гняв в децата, но и за възможните филизи, от които могат да растат популистките сюжети в детското съзнание.  „Крокодил” бе представена отново в „Топлоцентрала“ с режисьор на четенето Денислав Янев.

Слънчева линия

Познат в България още с първата си пиеса „Сънища“, поставена от Галин Стоев под заглавието  „Археология на сънуването” като продукция на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през 2002 година, Иван Вирипаев е автор на  над 26 пиеси, играни в повече от 250 театъра (още от заглавията, поставяни в България, са „Танцът Делхи“, „Пияните“, „Кислород“, „Валентиновден“, „Илюзии“ „Непоносимо дълги прегръдки“ и др.). Режисира повече от 20 театрални постановки и девет филма, като „Еуфория“ е награден с малък „Златен лъв“ във Венеция през 2006 година. В един и същ момент за Вирипаев – през юни 2023 година – се открива Teal House – пространство за театър и срещи, място за подслон за  бежанци от войната в Украйна, и също така той е задочно арестуван по дело в Московски съд за разпространение на фалшиви новини за войната в Украйна. Според собствената статистика на Иван Вирипаев той е най-поставяният автор в украинските театри преди началото на войната. В програмата на New Stages Southeast дискусията с автора на „Слънчева линия” предшестваше пърформанс-четенето с режисьор Стефан Зарев и с участието на актьорите Николай Владимиров и Вероника Тодорова. Дискусията бе водена от близкия до Вирипаев режисьор Галин Стоев, но разговорът премина отвъд „слънчевата линия” и премина от театрална среща на една камерна сцена в мащабен сеанс по колективна емпатия към човека – без значение дали родният му дом е в Русия, Украйна или България. В тази специфична обстановка Вирипаев почти като в пърформанс приобщи публиката към личните си преживявания, мисли и травми не само от войната и големите политически манипулации, а и от цялостната липса на диалог между хората. В този смисъл Галин Стоев и Иван Вирипаев възстановиха основните форми на драматургичния строеж с диалога помежду си и с публиката.

Последвалото четене на новата пиеса на Вирипаев „Слънчева линия” само затвърди изказаното от автора болезнено чувство – липсата на чувствителност към човека и тоталната загуба на диалог са същинската трагедия на времето ни. Войните, катаклизмите и изолацията са само нейните симптоми. В този смисъл Е ли „Слънчева линия” пиеса, която води след себе си политически въпроси, тепърва ще се налага да разберем.


▬ ▬ ▬

Деница Езекиева е театровед и докторант в Института за изследване на изкуствата при БАН с фокус върху съвременната българска драматургия. Пише за редица широкопрофилни и специализирани медии, част е от екипа на платформата „Световен театър в София“ и на различни инициативи в сферата на културата и изкуствата..



Фестивалът се провежда по инициатива на Гьоте-институт България и е организиран в партньорство с Народен театър „Иван Вазов“, „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36 маймуни“, РЦСИ „Топлоцентрала“ и кино „Одеон“.