Независимо изкуство
Изкуство на помощи

С началото на извънредното положение независимият културен сектор в България за първи път се оказа на европейско ниво – в нищото и неизвестността. Невъзможността да се извършва ключова житейска дейност, а именно работа, направи невъзможното и успя да обедини почти всички свободни артисти и организации в борба за адекватно подпомагане на целия сектор. Това е златна възможност за консолидиране и трайно установяване на ползата и важността от него. Дали обаче няма да пропилеем тази възможност и след време да се обърнем с гняв назад?

Om Стефан Прохоров

Вследствие на дълги срещи и формирането на експертни работни групи, бяха направени проучвания, които показаха съществените икономически измерения на независимия културен сектор и неочаквано големия брой на заети в него. Съвместната работа на тези групи с Министерството на културата продължи дълго и до определени решения се стигна след продължителни дискусии. В парадоксалната ситуация, в която се намира почти всеки един от нас, е важно да определим спецификата на всеки един икономически сектор и конкретния начин, по който той може да бъде подкрепен най-добре. В случая на независимото изкуство, краят на извънредното положение не означава, че то ще може веднага да започне да се реализира и възстановява.

Рисковете пред свободните артисти и организации

Най-същественият риск, пред който свободните артисти и техните организации са изправени, е да не успеят да продължат своята професионална дейност в същата сфера, просто защото борбата за икономическото оцеляване на личностно ниво ще бъде прекалено трудна и с твърде несигурен резултат.

Най-логично би било да отделим помощта към заетите в сферата – артистите, мениджърите и т.н. от помощта към организациите, без които свободните артисти трудно упражняват труда си. Засега от страна на Министерството на културата беше обявена единствено „Творческа стипендия за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“. Помощта в размер на три минимални работни заплати е достъпна за „културни дейци – самоосигуряващи се лица, включително самонаети, физически лица, работили през 2019 г. на граждански и авторски договори, упражняващи свободна професия – в областта на културата и изкуствата, чиято дейност е пряко свързана с публично представяне на културен продукт“. Важно е изискването тези лица да имат деклариран средномесечен доход за 2019 до 1000лв.

Структурната помощ засега се състои в предвиден по-висок процент административни разходи в бъдещите програми на Национален фонд „Култура“. Както и да не бъдат отменени досега предвижданите сесии за тези програми, които са един от основните източници на финансиране за почти всички проекти в независимия културен сектор.

Средновековни концепции за свободния артист

Ако трябва да направим няколко извода за това как предстои да бъде подпомогнат културният сектор, в него ще открием удивително средновековни концепции за свободния артист. Например, че той непременно е беден, но с монашеска страст отбранява собствената си невъзможност да се занимава с нещо друго.  Защото ако един артист на свободна практика не е готов да гладува или поне да живее с до хиляда лева среден месечен доход, той просто не е артист. В лицето на собственото му министерство, той е барман с хоби. Нещо повече, ако той случайно успява да получава дори среден месечен доход на територията на град София с труда си на свободен артист (т.е. над 1000лв), той със сигурност е продал свещеното си изкуство в името на меркантилен интерес.

Нито доказаното икономическо значение на този сектор, нито неговото значение за присъствието на България на културната карта на Европа (никой не прави статистика колко държавни театри осъществяват турнета в чужбина, участват в международни фестивали или поне участват по някакъв начин в европейския културен поток), нито броят на заетите в него са доводи за това на него да се погледне като на нещо различно от пари на вятъра.

И затова клетите артисти ще получат клета подкрепа под формата на еднократни социални помощи. Колкото до организациите в сферата, те ще могат да харчат повече за административни разходи в новите си проекти, които ще реализират в светлото бъдеще, според предивидени мерки, които предстои да бъдат въведени.

Можем да си представим следния абсурд – ако един свободен, независим артист намира пазар, намира начин да живее от своето творчство и то да живее поне прилично, той не може да бъде подкрепен. Независимо, че на него му е точно толкова забранено да работи (в сферата на изпълнителските изкуства), колкото и на останалите. Наистина последните ще станат първи.

Нека не се объркваме – важно е всеки ощетен от настоящата ситуация да може да получи подкрепа, защото затова плащаме данъци. Никоя заплаха, че ако отидеш в парка, то баба ти неминуемо ще умре, не отменя нуждата от подкрепа и солидарност между всички съставни елементи на нашето общество. Но не бива и да бъркаме социалната помощ с подкрепата за културния сектор.

Обединение в сектора на независимите артисти

Всъщност надежда има – невижданото обединение в сектора на независимите артисти показа, че е възможно тази голяма група от хора, които по принцип не се харесват особено помежду си, да заработи в името на общото благо. Предстои ни битка с онзи опасен дух, който успешно е насаждан сред дейците на нашата култура. Онзи дух, който тихо нашепва нощем в ухото на всеки артист – кой ще ми даде пари?

В един прекрасен нов свят може би изкуството наистина ще може да се отдели напълно от държавния апарат и няма да прихваща от неизбежния лъх на мухъл от канцелариите. Но след коронавируса. Дотогава никой не бива да се задоволява с възможността за безлихвен кредит. Такъв няма. Независимият културен сектор е ключът към развитието на културния живот в България, защото е принуден постоянно да оцелява и да се бори с онези, на които се опитва да се хареса. Той има нужда от подкрепа, именно за да може да се отдели максимално от бюрократичното чудовище и да заживее пълнокръвно собствен живот.
 
Някои общини са инициирали и се очаква да обявят своите програми за подпомагане на сектора. Засега адекватно е подходила единствено Столична община, която предлага малки суми за лични проекти, както и подкрепа за културни пространства и организации, които в момента не могат да осъществяват своята дейност. Кандидатите по тази програма трябва да представят свой проект, който да бъде осъществен онлайн в най-скоро време. Това е пример за адекватно решение, защото то е насочено към дейността и подпомагането именно на труда на артиста и такава би следвало да бъде основната подкрепа към независимия културен сектор.

Независимото изкуство трябва да бъде подкрепяно на институционално ниво, за да може в бъдеще то да заживее собствен живот и без тази помощ. Именно защото е независимо, то може да отива много по-бързо там, където институционалното изкуство не може, и да открива нови пътеки и да проправя нови пътища. Колкото по-структурирана е подкрепата към него, толкова по-устойчиво ще става то.