Тодор Петев
Какво е музейна медиация?

През последните десетилетия музеите по света преосмислят своята роля като активен посредник между културните ценности, които те съхраняват, изследват и представят, и от друга страна публиките. В този контекст музейната медиация представлява една нова концепция за музейна комуникация с много широк обхват.

Om Тодор Петев

На страницата на Музейната лаборатория на Лувъра музеят определя културната медиация като пълният набор от разнообразни инструменти и ресурси, използвани за предаване на информация и изграждане на връзка между посетителите и експонатите: музейна експозиция, изложби, инсталации, каталози, плакати, дипляни, тематични семейни пътеводители, дигитални медии като уеб страница, социални мрежи, блогове, мобилни приложения и т.н.[1] Но освен това към термина „медиация” Лувърът отнася и самите дейности като семинари, музейни турове и беседи с екскурзовод, образователни програми и ателиета в музея. 
 
Това разбиране за музейната медиация представлява всички средства, ресурси и дейности, чрез които музеят внася нови познания и емоции, подпомага и обогатява начина, по който посетителите гледат, се съотнасят, интерпретират и оценяват изложените експонати. Медиацията в този смисъл е една добре обмислена „образователна комуникационна стратегия”, като различните форми на медиация често предполагат различен вид посетител. 
 
Спектърът на дейности, които могат да бъдат обхванати от обобщаващото понятие „медиатор” е широк: информатор, екскурзовод, демонстратор, аниматор, модератор, музеен педагог и т.н. [2] Всяка от тях реализира аспект на комуникацията. През последните две десетилетия в световните музеи някои от тези длъжности, като например информатор и екскурзовод, започнаха да залязват и да бъдат доминирани от други като музеен педагог. 
 
Когато навлезем в спецификата на музейната система на дадена държава, обаче, започваме да откриваме езикови различния и вариации във възгледите относно конкретните професии, свързани с медиацията.[3]Германската музейна асоциация, например, има Работна група по образование и медиация, и много от обучителните програми за специалисти в страната са озаглавени точно по този начин.[4] Очевидно, това двойно определение акцентира по отделно върху педагогическия и върху комуникативния аспект на музейното взаимодействие с публиката. 
 
Но освен обобщаващо понятие в Германия медиацията е свързана и с конкретна професия -- „медиатор”(нем. Vermittler/in), която, за разлика от музейният педагог на щат в музея, често е свързана с конкретна изложба или с проекти, при които се използват разнообразни творчески и диалогични похвати за общуване с публиките, тяхното въвличане и активно изграждане на смисъла при досега с експонатите. Във Франция, обаче, наместо музеен педагог често използваното обозначение за работещите в музейното образование еmédiateur. С това явно се избягва формалната асоциация с педагогиката, тъй като формалното образование не е добре адаптирано за работа в музея. В англоезичния свят през последните двадесетина години все повече от образователните отдели в музеите (Department of Education) са заменени с отдели за "Учене и включване на публиките" (Learning and Engagement), като с това се акцента преходът към активните процеси на научаване и интерпретация. Тук при определяне на длъжностите съществуват вариации, както между отделните страни (напр. Великобритания и САЩ), така и между различните видове музеи и това доколко те припознават за своя централна мисия активното участие на публиките в музейната комуникация. 
 
Понятието за медиация в музейното пространство е динамично и то придобива нов смисъл през последните тридесет години благодарение и на промените, които се случват в образователните системи, които предполагат активното участие на учащия в процеса на осмисляне на съдържанието. Включването на неговия опит, търсене на решения чрез критично и творческо мислене, чрез дискусии и тай нар. социално учене са някои основни характеристики на съвременните подходи във формалното образование. Надхвърлят се и традиционните формати, дисциплинарните и възрастовите рамки на образованието. Тези тенденции неминуемо въздействат върху характера и формите на образователната комуникация в музея. 
 
Нарастващото значение на музейната медиация през последните десетилетия се превръща в централна тема сред професионалните общности в много страни, които се правят форуми и се самоорганизират – като Работната група по образование и медиация в Германия, за която стана въпрос по-горе. Появата на международни формации е естествено продължение на този процес на професионализация. На тези форуми се споделя опит, разработват се съвместни методически ресурси, създават се партньорства, но също така и се развиват професионалните стандарти. Такава организация е Комитетът за образование и културни действия (CECA) на ИКОМ с повече от 1 500 членове от около 85 държави.[5] Много полезни в това отношение са и някои съвместните проекти по различни европейски програми.[6]
 
Друг двигател за развитие и разпространение на нови форми на музейната медиация са пътуващите изложби и международните форуми от типа на биеналето на съвременно изкуство Manifesta, което от създаването си през 1994 година насам пътува из различни eвропейски дестинации. Като ключов елемент на събитието, медиацията цели да провокира въпроси, да стимулира диалог сред публиката, да улесни изразяването на мнения за видяното и обмяната на знания, да подкрепи интелектуална дискусия и дебат относно изложените произведения на изкуството, така че собствените възприятия на посетителите да формират основата за колективно разбиране на произведенията[7].Този тип медиация насърчава социалното общуване и активното участие на посетителя. В някои случаи тя не се ограничава до изграждане на разбиране на концепцията или контекста на дадено произведение, до формиране на оценка или до изпитване на удоволствие от досега с него. Образователната комуникация на Manifesta, наречена също така арт медиация – може да насърчи посетителите да отприщят собствени творчески импулси и да рефлектират върху тях. Друг важен аспект, който е характерен за организацията на биеналето е, че образователната комуникация не е нещо, по което се работи след изготвянето на изложбата. По-скоро тя е елемент интегриран в процеса по изготвяне на изложбата. И това е тенденция която важи не само за временните изложби като Manifesta или Берлинското биенале, а за всяка съвременна експозиция.
 
Kураторските екипи на Manifesta моделират нови форми на общуване с публиките и извършват и интензивни обучения на местни сътрудници. Така се разпространяват не само подходите, но и организационният модел на арт медиацията, която на практика се осъществява предимно от добре подготвени и мотивирани доброволци. Да вземем за пример Manifesta 10, което се проведе в Санкт Петербург през 2014 г. Непосредствено след събитието моделът на арт медиация бе изпробван в на Уралското биенале за съвременно изкуство в Екатеринбург. В последствие значителен брой руски художествени музеи, особено в големите градове, проявиха интерес към тази форма на работа. Водещ в това отношение е Арсеналът в Нижни Новгород –националният център за съвременни изкуства, който е филиал на Пушкинския музей в Москва. От 2017 г. там работят на доброволчески начала „арт медиатори”[8]По думите на Полина Споришева, завеждащ на школата по арт медиация там, всеки музей интерпретира по свой начин концепцията за арт медиацията според задачите и въпросите, които кураторите на изложбите и музейният персонал задават въз основа на конкретните условия: мащаба на музея, броя и вида на посетители , характера на експозицията и т.н. Споришева сочи като водеща задача за арт медиаторите в Арсенала не само да повдигат въпроси на посетителите, но да ги приучат сами да си задават въпроси и да не очакват някой да им представя готови отговори какво е имал предвид художникът. Тоест, арт медиаторите моделират принципи на взаимодействие с художествените произведения, който събеседниците им могат да използват след това в който и да е музеи и където и да е той. 
 
Тук може да обобщим, че добре осмислената музейна медиация не е просто набор от образователни средства, инструменти и дейности. Тя е синхронизирана образователна комуникационна стратегия. Тук става въпрос за по-фундаментални и комплексни модели на общуване, основани на определени ценности, на принципи които предполагат определено разбиране на самия музей за неговата мисия, за неговото социално въздействие. Но тя, също така визира широк диапазон от роли за публиката.
 
Ако вземем за пример живата медиация може да кажем, че музейният медиатор е достатъчно сетивен да долови интересите и нуждите на своята публика и достатъчно гъвкав в подходите си, за да привлече вниманието и удържи интереса на публиката така, че комуникацията да е ефективна – т.е. добрата музейна медиация се адаптира спрямо публиката. И нека не забравяме, медиацията е не само „обгрижване” на посетителя. В известен смисъл, тя има формиращо въздействие върху него/нея. В процеса на това взаимодействие у публиката се изграждат очаквания, отношение и ценности. Така медиацията изгражда музейната публика.

[1] Виж уеб страницата Музейната лаборатория на Лувъра, създадена по проект през 2007 г.: https://www.museumlab.eu/greeting/mediation.html
[2] Виж Екатерина Цекова, ‘Медиаторната комуникация в музея’ в Музейна комуникация и музейно образование. София: Министерство на културата/Сдружение „Кръг Будител” 2007. стр. 37-46.
[3] За местната езикова терминология и възгледи за музейната образователна комуникация в различни страни виж изданието на Международния комитет за образование и културно действие на ИКОМ: CECA Vocabulary (2018): http://ceca.mini.icom.museum/publications/ceca-vocabulary/
[4] Виж Arbeitskreis Bildung und Vermittlung: https://www.museumsbund.de/fachgruppen-und-arbeitskreise/arbeitskreis-bildung-und-vermittlung/
[5] Виж CECA: http://ceca.mini.icom.museum/
[6] Виж например: EuroVision. Museums Exhibiting Europe: https://epale.ec.europa.eu/en/resource-centre/content/eurovision-museums-exhibiting-europe-toolkit-no-1-making-europe-visible и Мuseum mediators in Europe, 2012-2014: http://museummediators.eu/?page_id=2 . Благодарен съм на Иглика Мишкова за препратката към този проект. 
[7] Виж например определението за арт-медиация на страницата на Manifesta 10 през 2014 г.: http://m10.manifesta.org/en/education/art-mediation/
[8] Марк Григорьев. „Арт-медиация в Арсенале”, Village. 11 окт. 2017: https://www.the-village.ru/business/how/286846-art-mediator