Критичната роля на медиите по време на пандемията – диверсификацията има значение

Медиите са важен играч по време на криза, тъй като начинът, по който те отразяват тези времена, влияе върху начина, по който хората възприемат реалността и реагират на нея. Инклузията и диверсификацията обаче често биват изложени на риск по време на криза. Със способността си да разобличават, медиите имат потенциала да изострят всички неравенства и да доведат до още по-задълбочена дискриминация към онези, които вече са маргинализирани. Когато гласът и опитът на малцинствените групи се изключва от медийните репортажи, последиците не остават невидими. Защото лицата, които биват маргинализирани и по-малко видими в медиите вероятно ще бъдат неглижирани и при създаването на институционални отговори на кризата.

От началото на пандемията от COVID-19 медиите се изправиха пред множество предизвикатества. Разпространението на фалшива информация и дезинформация със скорост равна на тази на тази на разпространението на вируса, затрудни значително ролята на медиите. Дезинформацията, стереотипизирането и стигматизацията се оказаха изключително вредни при контролирането на заразата. Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус многократно се опитваше да предаде посланието, че „това е времето за наука, а не за слухове. Това е времето за солидарност, а не за стигма."

Медиите несъмнено играят критична роля в изграждането на осведоменост по всички въпроси, вълнуващи различните групи в обществото, но също така и в противодействието на митовете, погрешните възприятия и дезинформацията. А за да се съборят стените от предразсъдъци и невежество, са необходими професионални медии.


Инклузивност на многообразието в борбата с дезинформацията

Диверсификацията в медиите е нещо повече от въпрос на професионална етика, това е възможност да бъде поставена под въпрос предоставената власт. Интегрирането на разнообразие изисква на масата да бъдат поканени всички - особено традиционно слабо представените хора. Многообразието надхвърля въпросите за раса, етническа принадлежност, сексуална ориентация и т.н. Новинарските организации трябва да търсят перспективите на градските и селските жители, на религиозните и на атеистите, на политическите консерватори и на либералите, и т.н.
 

Когато става въпрос за COVID-19, включването на разнообразие е начинът, по който историите трябва да се концептуализират и създават. Това помага да се гарантира, че всички общности са еднакво представени и обслужвани от здравните власти. Самите медии могат да се възползват, ако разчитат на разнообразие от новинарски теми и източници. От журналистите се очаква винаги да преценяват дали коректно представят живота и случващото се в различните общности. И това не е само статистика, проценти или числа. Става въпрос за поддържане на отчетност и доверие в очите на обществото. Така се стига и до въпроса за достоверността: ако читателите не виждат себе си и не чуват гласовете си във вашите издания, то те вече няма да гледат на журналистите като на достоверен източник на информация.

Следователно, многообразието от гласове в медийните репортажи помага в борбата с дезинформацията. Пандемията от COVID-19 показа, че чрез черпене на информация от различни източници се допринася за оформянето на по-акуратна представа за случващото се на място. Институтът за образование по журналистика “Мейнард” в Оукланд, Калифорния, например, учи журналистите да отправят по-задълбочен и ефективен поглед върху обществото чрез т. нар. „разломни линии“. Това означава да анализират какво разделя хората в едно общество и кои различия могат да доведат до разруха на взаимоотношенията между отделните социални структури.

Ако медиите внимателно подберат ъгъла на историята и осигурят платформа за представяне на различни гласове, то те ще предотвратят потенциална вреда за маргинализираните групи. Различните експерти могат да представят различни гледни точки и да отбележат различни пропуски в нашите разсъждения.

Отговорната и приобщаваща журналистика също означава повишаване на видимостта на маргинализираните групи по теми, които не засягат само тях. Нечия възраст, пол, етнически произход, религия, правен статут, увреждане, семейно положение и сексуална ориентация трябва да се споменават само и едиствено когато са пряко свързани с дадена история. Неуместните препратки могат да създадат стигма и дискриминация. COVID-19 не трябва да се свързва с никое местоположение, държава и регион, националност и етническа принадлежност – вирусът може да засегне хора от всякакъв произход, националност, раса, религия, пол или етническа принадлежност. Журналистите трябва да правят това, което винаги са правили, а именно да предават информация, която е точна, основана на факти, независима, безпристрастна и непредубена. Но най-вече това трябва да е информация, която показва човечност, която взема предвид най-уязвимите хора, тези, които най-много се нуждаят от познание, тези, които имат най-голяма потребност да бъдат защитени.

Медийното отразяване, базирано на приобщаване, означава също, че медиите трябва да преценяват и използвания език. Репортажът трябва да разглежда по-широката картина и да се отдалечава от подробностите за хората, за да се избегне стигмата и нейните потенциално опустошителни последици. В идеалния случай журналистите трябва да използват неутрален и основан на факти език без елементи на сензация. Хората трябва да се представят като отделни човешки същества вместо представители на различни малцинствени групи. Медиите трябва да отхвърлят повторното публикуване на реч на омразата или всякаква информация, която насърчава създаването или утвърждаването настереотипи и предразсъдъци и същевременно публично да оспорват тези въпроси.