100 години Баухаус
Баухаус - все още една добра идея

100 години Баухаус са великолепна причина за празнуване! И добър повод за издателствата да публикуват книги за революционното художествено училище. Три заглавия се фокусират върху феномена Баухаус по специфичен начин.

Om Марит Борхердинг

През 1919 г. Валтер Гропиус основава във Ваймар „Държавния Баухаус“. Това е място за обучение, където за първи път се обединяват изкуства и занаяти. Баухаус е трябвало да се докаже като най-влиятелната образователна институция в областта на архитектурата, изкуството и дизайна през ХХ век.

баухаус по света

Албумът Bauhaus – Eine fotografische Weltreise [Баухаус – едно фотографско пътуване по света] документира колко силно модерната архитектура е била вдъхновена от иновациите на Баухаус далеч отвъд границите на Германия. Художественият фотограф Жан Молитор е запечатал това влияние по време на пътуванията си в многобройни страни и континенти. В едно интервю Молитор обяснява, че предпочита да снима сутрин около пет часа: „За мен е важно да заснема сградите така, че да изглеждат извън времето. Да се доближават до идеята на архитекта им“. В резултат на това всички негови фотографии, събрани в албума, са черно-бели и показват в минималистична естетика предимно сградите, без хора, автомобили, без нищо, което да закрива погледа към тях или да го отклонява.
 
Текстовете на Кая Фос, журналистка и доцент по история на архитектурата, подробно и в същото време нагледно описват как новият начин на строене намира отражение в Германия и по света: в Кемниц, Франкфурт на Майн, Цвикау и Хамбург, също както в Прага, Истанбул, Маями или Тел Авив. Едно произведение, в което концентрираните фотографски инсценировки убедително се допълват от текстове, предлагащи също толкова наситен и четивен обзор – при това както на немски, така и на английски език.

КОМПЕТЕНТНА СЪЗДАТЕЛКА НА МРЕЖИ

Днес е добре известно, че жените са имали място в прогресивната школа Баухаус, но че са се изявявали по-скоро в смятаните за женски области като тъкачеството и текстилното изкуство. Междувременно тези жени постепенно биват извеждани напред и поставяни в светлината на публичното внимание. Такава е целта и на професора по архитектура Яна Редевин. Книгата ѝ Jeder nennt mich hier Frau Bauhaus [Тук всеки ме нарича госпожа Баухаус] е посветена на делото на Изе Франк. Тя е втората съпруга на основателя на Баухаус Валтер Гропиус, но е и много повече от това, както увлекателно и същевременно информативно показва този, определящ се като биографичен, роман. Изе Франк, книжарка, литературен критик и журналист, напуска работата си в мюнхенска книжарница, за да последва Валтер Гропиус във Ваймар – не само заради любовта си, но и защото проектът я вдъхновява: „Тук човек можеше да експериментира, да коригира, да започне отначало, да се справи по-добре, отново да коригира… Всеки проект създаваше сякаш собствено измерение, което се появяваше от размяната на мнения и опит в различни дисциплини… Това приличаше, казва Изе, търсейки сравнение за собствените си занимания, на колективно писане на текстове и то от великолепния екип на Краус, Ман, Хъксли и Вирджиния Улф...“.
 
Изе Франк е и тази, която със здрава ръка и прозорливост се грижи за организационни въпроси, докато съпругът ѝ не се справя толкова добре с всекидневните неща. Тя привлича меценати, когато ги заплашва фалит, движи връзките с обществеността чрез добре аргументирани специализирани текстове и прессъобщения, тя е и тази, която първа се застъпва за оборудвания по най-модерен начин „дом на еманципираната жена“. Но най-вече Изе Франк полага усилия идеите на Баухаус да продължат да живеят, дори след като нацистите затварят училището и принуждават членовете му да емигрират. Книгата, която отчасти е базирана на извори, отчасти е фикция, не само запълва празнина в онова, което знаем за значимите женски фигури на Баухаус, но разказва трогателно за приятелството между Изе Франк и не по-малко бляскавата фотографка Ирене Хехт.

въпроси – отговори – въпроси

В продължение на стогодишната история на Баухаус един или друг от неговите принципи биват забравени. Юбилеят е чудесен повод да се съберат и представят в компактна форма всички идеи, визии и съвременни влияния на Баухаус. В книгата си Das ist das Bauhaus [Това е Баухаус] авторката Гезине Бар и илюстраторката Халина Киршнер се опитват да направят тъкмо това. Концепцията им е убедителна: те изследват темата, като под мотото „Какво беше Баухаус?“ поставят въпроси, и то точно 50: от „Защо Баухаус се казва Баухаус?“ през „Защо стоманата и стъклото са били толкова предпочитани материали?“ до „Как се е отбелязвал празникът на Баухаус?“.

Повечето отговори са с обем от две до три страници и са написани много разбираемо, с изобилие от детайли – едно интелигентно и забавно четиво за начинаещи по темата Баухаус от всякаква възраст и за онези, които искат лесно да опреснят знанията си. Голям плюс са илюстрациите на Халина Киршнер. Издържани в цветовете на Баухаус – червено, жълто и синьо, това са много повече от декоративни елементи между текстовете – те красиво онагледяват идеите и духа на художествената школа.
 
В началото на книгата авторката твърди: „Баухаус беше много неща, само не и скучен“. След прочита на тези три произведения краткият отговор е: Вярно е!
  Обратно към началната страница