Съвременната немска литература
Завръщане към политиката?

Кризата в Европа, сблъсъкът с бежанците: не само немското общество се политизира – литературата също. Но при нея дебатите се провеждат предимно в литературните рубрики на печата.

В интервю по повод Франкфуртския панаир на книгата 2015 г. за литературната притурка на седмичника Ди Цайт, за ,,завръщане” към политиката прокламираха трима немски автори: Жени Ерпенбек, Улрих Пелтцер и Илия Троянов заклеймиха действащте ,,жалки решения на прагматизма” и призоваха за реабилитация на утопичните ,,големи истории”. Те проявиха единодушие, че литературата има задължение да посочва ,,вътрешните противоречия в управляващата система”, и чрез призиви, акции за набиране на подписи и есета да я оформя повествователно.
Улрих Пелтцер направи и една стъпка по-напред, обявявайки самата комплексност на проблемите като мотив за писане: ,,Когато някой казва, че нещата са толкова сложни и в края на краищата няма непосредствени причини да се пише повече, тогава отговарям: Не, не е така. Елементарна необходимост е както за разказването, така и за политиката, най-малкото да отправят предложения за причинно-следствени връзки.”

Политизация на обществото

По-конкретно това означава според тях да се назовават тези, които са отговорни за състоянието на света и по разказвателен път да се разобличават вътрешните закономерности, които стоят зад текущите политически събития. Ако съществена част от авторите имали тази цел пред себе си, щяла отново на дневен ред да дойде така наречената ,,ангажирана литература” (Жан-Пол Сартр). Фактически събитията от 2014 и 2015 г. – кризата в Украйна, тероризмът на ИДИЛ, европейските и бежанските проблеми – доведоха до политизиране на германското общество. Това намери отражение в подема на движението Пегида и новосформираната крайнодясна и евроскептична партия ,,Алтернатива за Германия” (AfD), но от друга страна и в нарастващата готовност на средната класа по-активно да се застъпват за демокрацията, правовата държава и отвореното общество. Писателите, които пишат за Ди Цайт, са не толкова авангард, колкото симптом на това развитие.

Липса на икономическа компетентност

Сблъсъкът с обществаните проблеми, обаче, никога не е замирал за съвременната немскоезична литература. Вярно е, че заради проблема с преодоляването на тежкото минало повечето писатели от  ,,Група 47”, въведоха литературата в едни привидно аполитични фази през 1950-те и след 1970-те години, през които фокуса на темите бе изместен повече към личния живот. Но автори като Зигфрид Ленц, Мартин Валзер, Петер Хандке и Гюнтер Грас винаги са виждали себе си като политически ангажирани писатели, а в някои периоди често и дори прекомерно се занимаваха с текущи политически въпроси. Но все пак, политическите въпроси не са доминиращи в техните произведения, а ако понякога това е така – както  в романа за прехода на Грас ,,Широко поле” – то те не са числят към най-добрите им творби.

Това, което прави впечатление при повествователните работи на много западногермански писатели от преди падането на Стената през 1989г., но също така и при колегите им от източната част, е явната липса на икономическа компетентност. Обща критика на капитализма се прилагаше повсеместно, но към икономическите отношения, взаимовръзката между финансово-политическите рамкови условия и поведението на хората се проявяваше бегъл интерес. Като централни теми за роман тези проблеми бяха считани по-скоро за сухи и скучни.

Световната икономическа криза като творчески стимул

Напразно бихме търсили в Германия книга като Кладата на суетатана американския писател Том Улф – съчетала популярната литература със социални анализи и с вещо описание на борсовите механизми. Изключение в немската литература прави Ернст –Вилхелм Хендлер, който като реален бизнесмен стига до дълбоки прозрения относно ефекта на икономиката върху нашия живот, и чиято работа също представлява една диференцирана конфронтация с капитализма. Ханс Кристов Бух, който откри много кризисни региони от така нареченият ,,Трети свят” за немската литература и Илия Троянов, чиито романи не крият своята близост с политическите му съчинения и есета, спадат към малцината автори, които с упорито постоянство се опитват да запознаят немския читател с един свят отвъд мейнстрима. Но техният комерсиален успех остава незначителен.
 
Може би шока от финансовата криза през 2008 г. бе този, който започна да събужда интереса на все по-голям брой писатели към икономическите и производствените процеси и ги подтикна да демонстрират  въздействието, което те оказват върху партньорството, семействата, малките градове и предприятия. Но изобилие от съответни творби така и не се осъществява. Все пак в романа на Улрих Пелтцер Das bessere Leben (По-добрият живот) от 2015 г., главните герои са хора, които изкарват пари на международните пазари. Този изключително сложен роман, обаче, се отказва от една по-разбираема форма на повествование – и поради това успява само донякъде да развие аналитичния си потенциал. А почти единодушните похвали на критиката, бяха насочени преди всичко към конструктивните особености на романа.

Конвенционално разказване срещу подлистниците

Погледнете ли челните места в списъците на бестселърите, не ще забележите някаква реполитизация  на разказването. Тук доминират истории, които се фокусират върху съдби, герои, семейства и двойки. Въпреки това, една писателка като Юли Це успява с реалистично и натуралистично написани романи да предизвика интерес у по-широката читателска публика. Действието в нейният публикуван през 2016 г. роман Unterleuten се развива в едно бранденбургско село. Използвайки съвременните социологически инструменти, тя успява да разгърне една класическа социална панорама, позната ни от реалистичния роман. Вероятно успехът на книгата се дължи на конвенционалните техники на водене на повествованието, докато за Улрих Пелтцер или Илия Троянов може да се каже, че са по-скоро любимци на литературната критика.
 
Възможно е апелът ,,Назад към политиката” да се окаже един любим проект на вестникарските подлистници и да остане като един понякога по-широк, понякога по-тесен ,,приток” на множеството паралелно съществуващи течения в съвременната немска литература.