Незрящи хора и хора с нарушено зрение
Познанието е за всички

Библиотеката на Гьоте-институт България е една от малкото обществени пространства в България, които разполагат със съвременен софтуерен четец за хора със зрителни увреждания. Ползването му е напълно безплатно, защото вярваме, че свободният достъп до знанието е човешко право. Научете повече за опита и препятствията, през които преминават повечето хора с нарушено зрение в България от разказа на Иван Янев, който е незрящ и активно се бори за подобряването на живота на хората с увреждания през последните 25 години. 

Om Иван Димитров Янев

Познанието е ценност, която човечеството трупа от поколение на поколение. Никой от нас, съвременните хора не може да каже, че всичко сами сме си направили. Ние стъпваме на основата на своите предци, които са събирали познанието зрънце по зрънце, за да стигнем до днешните постижения, които са предмостие на утрешните, на които ще се радват нашите деца, внуци и техните наследници.

Може би в бъдеще, словото ще се предава и телепатично или по някакъв още по-иновативен начин, но сегашният, смятам, че напълно устройва нашето поколение. Благодарение на компютрите, телефоните, камерите и пр., сега за секунди вършим неща, които на предни поколения са отнемали цял живот време. Чрез новите технологии, незрящите хора и хората с нарушено зрение имат възможност много лесно да достигнат до познанието. Само с едно натискане на клавиш и едно щракване на камерата или скенера, незрящият човек получава в дигитален вариант достъп до съдържанието, което го интересува.

Липсата на зрение е съществена пречка за придобиване на познание. Някога трябваше зрящите да четат на незрящите, за да могат последните да се образоват. През 1774 г. в Париж, Валентин Хаюи създава първия институт за слепи. Той осъзнава, че познанието, може да извади хората без зрение от мизерията, в която тънат и да потърсят друго, различно от просячеството, поприще. Благодарение на Луи Брайл, който изобретява брайловия шрифт през XIX в., незрящите получават възможност за истинско ограмотяване. Но трябва да се каже, че брайловите книги са изключително обемисти, което създава редица неудобства.

Със съдействието на големия български интелектуалец и общественик проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение, през 1905 г. в София е открит Държавният институт за слепи (ДИС). Това е началото на организираното образование на незрящите българи. През 1921 г. се създава Дружеството на българските слепи (сегашният Съюз на слепите в България). Инициатори са възпитаници на ДИС, с други думи познанието, образоваността, водят до развитие.

През 1928 г. е поставено началото и на читалището на слепите (сегашното Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"). И отново незрящи образовани хора са в основата на тази културна и просветна институция. Познанието се е разпространявало от човек на човек на брайл. В началото на 60-те години се появява и "говорещата книга", която съществува и до днес и във фонотеката на Съюза на слепите в България има хиляди аудиокниги, прочетени от множество актьори. В началото "говорещите книги" са се записвали на магнетофонни ленти. След това дойдоха аудиокасетите, а сега - MP3-форматът. Читателите получават аудиокнигите на дискове или на флашки.

Към национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" функционира специализирана електронна библиотека за незрящи. Файловете са предназначени за използване единствено и само от незрящи потребители. Форматът е текстов, удобен за четене на компютър или телефон.
Трябва да се подчертае, че незрящите хора използват компютър и смартфон чрез говорещ софтуер, който им позволява да слушат всичко онова, което зрящите виждат като текст на дисплеите. Но това не се отнася за картинките. Ако има картинка, софтуерът не може да обясни съдържанието ѝ, понеже не е снабден с аналитични функции. Ето защо, е много важно, когато се предлагат текстове за четене от незрящи, те да бъдат в удобен за тях формат - txt, doc, dox и пр.
 

За огромно щастие на незрящите хора, все повече институции осъзнават, че и те са хора, както всички останали и полагат сериозни усилия , за да разберат техните потребности и да им съдействат, за да бъдат пълноправни членове на нашето общество.

Всички незрящи, които имат порив за познание, жажда за четене, имат възможност да го правят на редица места. Едно от най-приветливите и модерно оборудвани места, е библиотеката на Гьоте-институт. Пространството ѝ разполага с добър компютър, голям монитор, брайлов дисплей Focus 40 Blue – пето поколение, Преносимо четящо устройство PEARL със софтуер OpenBook, Софтуер екранен четец и увеличител Fusion Professional, JAWS. Накратко казано, библиотеката разполага с всичко необходимо за четене от незрящ човек. Специализираният софтуер и техника дават на незрящите възможност за четене, текстообработка, редактиране, писане в една уютна и приятна атмосфера. Включени са немски, английски и български езици, което разширява периметъра на познание почти до безкрайност.

Достъпността до познание е висша ценност, а незрящите все повече започват да я имат и само от тях зависи, да се облагодетелстват от нея. Всички незрящи хора са добре дошли да посетят библиотеката на Гьоте-институт и да се възползват от наличния ѝ ресурс. Единствено следва да имат представа как да работят със специализирания софтуер и техника. В случай, че нямат необходимите умения и знания, могат да се обучат в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица със зрителни увреждания "Светлина", намиращ се на ул. "Цар Симеон I" №110, в София.

Познанието е онази сила, която позволява на всяко човешко същество да придобие увереност и развитост, които да отворят вратите за качествен и смислен живот. В крайна сметка ние, хората, за какво живеем, ако не да надграждаме, оставеното от нашите предци, да се възползваме от всичко онова, което е натрупано и е достигнало до нас през хилядолетията, за да имаме усещането за смисъл на живота си, както и да обогатим познанието и да предадем щафетата на нашите наследници.

Четящият човек е смислен човек.


-----
Работно време на библиотеката на Гьоте-институт:
понеделник–петък: 9:00–19:30 ч.
петък: 9:00- 18:00 ч.