Медиите като закрилници на демокрацията

Om Мая Йовановска

Няма по-добро определение за журналистика от това, което описва професията като обществено благо. Защитата на обществения интерес и борбата и насърчаването на правата на човека са в основата на всеки Етичен кодекс на журналистите, включително и на македонския.

За да може едно общество да се нарече демократично, трябва да се обръща внимание не само на списъка с човешки права и свободи, до който обикновено стигаме, но и на едно основно право, което често се пренебрегва по важност. А именно, правото на гражданите да бъдат своевременно, обективно и коректно информарани. С други думи, изграждането на професионална информационна система е не само задължение на медиите и държавата, но и право на гражданите.

Всеки гражданин, всеки съзнателен и социално активен индивид трябва да има достъп до реална информация, въз основа на която да гради своите възгледи и да осмисля всички важни процеси. Изразяването на мнение или заемането на позиция е абсолютно личен и свободен акт, но фактите, от които тези действия произтичат, трябва да са ясни и независими от партийни или бизнес интереси.

„Когато този канал за информация бива възпрепятстван (чрез непрозрачност и автокрация) или е подложен на различни видове деформация (дезинформация, пропаганда и манипулативно съдържание), се накърняват не само демокрацичните устои или медийните свободи, но и правата на човека. Когато погледнем на нещата по този начин ще ни стане ясно, че битката за свободни медии и професионална журналистика е много по-мащабна и по-сложна от самата журналистическа професия, защото не само е неразделна част от стълбовете на съвременните общества, но и, наред с икономическата свобода, е гаранция за всички останали свободи“, казва Катерина Синадиновска, председател на Управителния съвет на Съвета по медийна етика в Македония.

Ето защо журналистиката е и трябва да се третира като обществено благо, като мисия, а не просто призвание или бизнес, като процес на растеж и изграждане, на свързване и образование, на култивиране и обогатяване както на социалните актьори, така и на обществения наратив като цяло.

Това задължение трябва да бъде гарантирано и защитено от самите медии, от институциите и инструментите на държавната власт, но също така и от самите граждани, които също трябва да са наясно с ролята си в критикуването и дефакторизацията на медиите, отвъд професионалните стандарти, както и в изразяването на подкрепа към ярките примери, отговарящи на занаята и мисията.

„Мисията на журналистиката е да защитава обществения интерес, да бъде куче пазач на обществения интерес, да държи постоянно под око политиците, институциите, групите, които имат някаква власт, да забелязват и разкриват несправедливости. Журналистите, макар че за съжаление това не винаги да се случва, трябва да работят само и единствено в интерес на гражданите, на по-слабите, на тези, чийто глас се чува по-рядко, на хората в неравностойно положение, маргинализираните. Да разкриват проблемите в системата и институциите“, коментира Даруридански от Независимия синдикат на журналистите и медийните сътрудници в Македония.

Според тазгодишния доклад за свободата на медиите на „Репортери без граници“, Република Северна Македония е успяла да се издигне с 2 позиции в класацията и сега заема 90-то място от 180 държави в света, което макар и да представлява някакво подобрение, все още е разочарование.

В медийното пространство в Македония почти не се забелязват признаци на възстановяване след дългите години на стагнация и деструкция. В продължение на цяло десетилетие те бяха третирани като пропаганден инструмент на властта, което допринесе за отклонението им от основната им функция - да информират. Вместо да бъдат обществена услуга и да подобрят аномалиите в обществото, много от тях бяха принудени да служат на политическия елит и да подпомагат повишаването на партийния рейтинг.

„Въпреки че сега има признаци на подобрение в областта на медийните свободи и свободата на словото, все още е твърде рано да се говори за медиите като обществено благо. Виновни за това са не само медийните босове, но и липсата политическа воля за създаване на истински независим медиен пазар, конкурентоспособен по отношение на качество, идеи и програми. Медийният сектор има огромна нужда от реформиране, но реформа е наложителна и по отношение на манталитета на хората, които стоят начело на медиите - собствениците, директорите и редакторите. Те трябва да разберат, че да работиш в медия не е същото като да работиш на пазара или в някоя компания. Собствениците трябва да разберат, че медиите са обществено благо, собственост, споделена с гражданите - колективност, при която отговорността е много по-голяма“, каза Младен Чадиковски, председател на Асоциацията на журналистите на Македония.

Значението на независимите и професионални медии стана особено наболяла тема в контекста на глобалната здравна криза, причинена от пандемията Covid-19, която извади наяве всички добродетели и слабости на журналистиката.

Професионалната срещу пропагандната журналистика днес е повече от всякога предизвикателство за всички журналисти във всички страни по света. Отговорната и професионална журналистика в тази кризисна ситуация се оказа решаваща за информираността на гражданите. А борбата с дезинформацията, която се оказа особено вредна в такива трудни времена, е възможна само с обективна и точна информация и с прозрачност в работата на властите и държавните институции.

Общественият интерес означава защитата на правото за безопасно, здраво и напълно функциониращо общество. В една демокрация журналистиката играе централна роля в защитаването му. Тя дава на хората информацията, от която се нуждаят, за да участват в демократичния процес.

Журналистиката не е за журналисти, нито за правителството и политиците. Тя е на гражданите и във всяка публикувана информация медиите трябва да се ръководят само от обществения интерес.